Обич
Когато тишината ни разделя
и сме далеч от ласките неделни,
когато сме сами и се преструваме,
че всичко е наред, че не тъгуваме,
когато се опитваме да спорим
със чувствата и разумът говори,
че закъснели сме да се обичаме,
да се желаем и да се заричаме,
когато се прегръщаме във здрача,
усмихваме се, а душите плачат.
И мълчаливо болката преглъщаме,
с тъга към делника суров се връщаме.
Но най-накрая трябва да признаем
това, което тайно вече знаем -
че още след мечтите детски тичаме
и още безнадеждно се обичаме.
и сме далеч от ласките неделни,
когато сме сами и се преструваме,
че всичко е наред, че не тъгуваме,
когато се опитваме да спорим
със чувствата и разумът говори,
че закъснели сме да се обичаме,
да се желаем и да се заричаме,
когато се прегръщаме във здрача,
усмихваме се, а душите плачат.
И мълчаливо болката преглъщаме,
с тъга към делника суров се връщаме.
Но най-накрая трябва да признаем
това, което тайно вече знаем -
че още след мечтите детски тичаме
и още безнадеждно се обичаме.
© Нели Вангелова All rights reserved.
