От глътка топъл въздух разделени,
листенцата загиват в дъждовете.
Като душите на сълзици разпилени
изсъхват от дъха на ветровете.
И тъжни две листенца пожълтяват,
искрицата от пролет ги напуска,
след нови полети се изморяват,
а мирисът на зима ги отблъсква.
Свенливо златно слънце погасява
пожара на замръзнали зелени
жита и в прашен облак полетява
усмивката на две очи сломени. ...