От глътка топъл въздух разделени,

листенцата загиват в дъждовете. 

Като душите на сълзици разпилени

изсъхват от дъха на ветровете.

И тъжни две листенца пожълтяват,

искрицата от пролет ги напуска, 

след нови полети се изморяват,

а мирисът на зима ги отблъсква.

Свенливо златно слънце погасява

пожара на замръзнали зелени

жита и в прашен облак полетява

усмивката на две очи сломени.

Сълзите на листенцата се срещат

в очите на изгубената есен.

И бавно сваля свойта крехка дреха 

поруменялата от обич песен.

В сърцето като глупава сирена

пулсира тя с лицето на листата.

От мен завинаги започва да отнема 

на обичта към тебе чистотата.

24.11.2011г.

Глазгоу, Шотландия