27.12.2011 г., 9:42

Обич

961 0 1

От глътка топъл въздух разделени,

листенцата загиват в дъждовете. 

Като душите на сълзици разпилени

изсъхват от дъха на ветровете.


И тъжни две листенца пожълтяват,

искрицата от пролет ги напуска, 

след нови полети се изморяват,

а мирисът на зима ги отблъсква.


Свенливо златно слънце погасява

пожара на замръзнали зелени

жита и в прашен облак полетява

усмивката на две очи сломени.


Сълзите на листенцата се срещат

в очите на изгубената есен.

И бавно сваля свойта крехка дреха 

поруменялата от обич песен.


В сърцето като глупава сирена

пулсира тя с лицето на листата.

От мен завинаги започва да отнема 

на обичта към тебе чистотата.

 

 

24.11.2011г.

Глазгоу, Шотландия 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Кънчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...