teis
50 574
27 мая 2016 г., 15:05

Обич - бумеранг 

  Поэзия » Другая
1007 6 13

Във мен върлуват щури ветрове,

избухват вляво, замотават вдясно -

боричкат се, кръстосват бесове...

Душевни ветромери чупят бясно.

Не ги познавам, но им меся хляб.

А те дори пред хляб не коленичат.

Опитвам се да ги опитомя –

безхлебието с кротост да заситя...

И търся ключ с врата за топъл дом.

Небето вън сивеещо се стича.

Най-трудно се намира слепешком,

врата, зад чийто праг да те обичат.

И нищо, че съм счупено небе

и много ме боли пукнатината.

Не я лекувам, нито я лепя -

през пукнатото влиза светлината.

Събирам  се - страха да погреба -

защо ли вегетирам  в свят враждебен?

Изпращам обич с марка - бумеранг -

дано се върне някой ден при мене.

© Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??