Обич - бумеранг
Във мен върлуват щури ветрове,
избухват вляво, замотават вдясно -
боричкат се, кръстосват бесове...
Душевни ветромери чупят бясно.
Не ги познавам, но им меся хляб.
А те дори пред хляб не коленичат.
Опитвам се да ги опитомя –
безхлебието с кротост да заситя...
И търся ключ с врата за топъл дом.
Небето вън сивеещо се стича.
Най-трудно се намира слепешком,
врата, зад чийто праг да те обичат.
И нищо, че съм счупено небе
и много ме боли пукнатината.
Не я лекувам, нито я лепя -
през пукнатото влиза светлината.
Събирам се - страха да погреба -
защо ли вегетирам в свят враждебен?
Изпращам обич с марка - бумеранг -
дано се върне някой ден при мене.
