Във мен върлуват щури ветрове,
избухват вляво, замотават вдясно -
боричкат се, кръстосват бесове...
Душевни ветромери чупят бясно.
Не ги познавам, но им меся хляб.
А те дори пред хляб не коленичат.
Опитвам се да ги опитомя –
безхлебието с кротост да заситя...
И търся ключ с врата за топъл дом.
Небето вън сивеещо се стича.
Най-трудно се намира слепешком,
врата, зад чийто праг да те обичат. ...