Невъзможно болиш в самотата
и раняваш деня ми от изгрева,
пълниш шепи от мен без остатък,
нежността във зародиш прегризваш.
Идваш слънчево, тръгваш с дъжда
и загърбваш взривени вселени,
с кални стъпки нахълтваш в съня,
в мисълта като бурен покълваш без време.
Нямаш обич за мен до поискване,
нямаш думи, очи, дом, пътека,
само длани - жарави езически -
да изгарям от тях без утеха.