9.07.2010 г., 22:40 ч.

Обич до поискване 

  Поезия
744 0 9

 

 

 

             Невъзможно болиш в самотата

           и раняваш деня ми от изгрева,

           пълниш шепи от мен без остатък,

           нежността във зародиш прегризваш.

           Идваш слънчево, тръгваш с дъжда

           и загърбваш взривени вселени,

           с кални стъпки нахълтваш в съня,

           в мисълта като бурен покълваш без време.

           Нямаш обич за мен до поискване,

           нямаш думи, очи, дом, пътека,

           само длани - жарави езически -

           да изгарям от тях без утеха.

© Даниела Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??