Невъзможно болиш в самотата
и раняваш деня ми от изгрева,
пълниш шепи от мен без остатък,
нежността във зародиш прегризваш.
Идваш слънчево, тръгваш с дъжда
и загърбваш взривени вселени,
с кални стъпки нахълтваш в съня,
в мисълта като бурен покълваш без време.
Нямаш обич за мен до поискване,
нямаш думи, очи, дом, пътека,
само длани - жарави езически -
да изгарям от тях без утеха.
© Даниела All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
