28 февр. 2008 г., 10:15

Обич ли е

995 0 15
Дали си влюбен в мене или не -
сега това напразно ме тревожи.
Във дългото пътуване към теб
направих всичко, даже невъзможното,
за да те имам. И да ти простя
за бледата ти равнодушна обич.
Звезди отронвах, сривах небеса -
да те превърна в песен и опора.
Заспивах със надежди непослушни
да ме обгърнеш с клони като дъб,
а аз в короната ти да се сгуша.
И - легнала до лявата ти гръд,
да пея с ударите на сърцето,
което в ритъм името ми срича.
И пред намръщения свят което
не се бои да каже, че обича.
Не се бои от радост да заплаче
и да танцува с нестинарска лудост.

А в дългото пътуване към здрача
печели този, който пръв изгуби...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бианка Габровска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...