28.02.2008 г., 10:15

Обич ли е

993 0 15
Дали си влюбен в мене или не -
сега това напразно ме тревожи.
Във дългото пътуване към теб
направих всичко, даже невъзможното,
за да те имам. И да ти простя
за бледата ти равнодушна обич.
Звезди отронвах, сривах небеса -
да те превърна в песен и опора.
Заспивах със надежди непослушни
да ме обгърнеш с клони като дъб,
а аз в короната ти да се сгуша.
И - легнала до лявата ти гръд,
да пея с ударите на сърцето,
което в ритъм името ми срича.
И пред намръщения свят което
не се бои да каже, че обича.
Не се бои от радост да заплаче
и да танцува с нестинарска лудост.

А в дългото пътуване към здрача
печели този, който пръв изгуби...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бианка Габровска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...