Feb 28, 2008, 10:15 AM

Обич ли е

  Poetry » Love
988 0 15
Дали си влюбен в мене или не -
сега това напразно ме тревожи.
Във дългото пътуване към теб
направих всичко, даже невъзможното,
за да те имам. И да ти простя
за бледата ти равнодушна обич.
Звезди отронвах, сривах небеса -
да те превърна в песен и опора.
Заспивах със надежди непослушни
да ме обгърнеш с клони като дъб,
а аз в короната ти да се сгуша.
И - легнала до лявата ти гръд,
да пея с ударите на сърцето,
което в ритъм името ми срича.
И пред намръщения свят което
не се бои да каже, че обича.
Не се бои от радост да заплаче
и да танцува с нестинарска лудост.

А в дългото пътуване към здрача
печели този, който пръв изгуби...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...