Обич ли е
сега това напразно ме тревожи.
Във дългото пътуване към теб
направих всичко, даже невъзможното,
за да те имам. И да ти простя
за бледата ти равнодушна обич.
Звезди отронвах, сривах небеса -
да те превърна в песен и опора.
Заспивах със надежди непослушни
да ме обгърнеш с клони като дъб,
а аз в короната ти да се сгуша.
И - легнала до лявата ти гръд,
да пея с ударите на сърцето,
което в ритъм името ми срича.
И пред намръщения свят което
не се бои да каже, че обича.
Не се бои от радост да заплаче
и да танцува с нестинарска лудост.
А в дългото пътуване към здрача
печели този, който пръв изгуби...
© Бианка Габровска All rights reserved.