9 февр. 2011 г., 12:02

Обич моя

692 0 0

Обич моя, щастие, искра, надежда,

ето пак притихнала до теб съм.

Тихия ти сън ще гледам дълго,

невярваща, че има те, че тук си.

 

Обич моя, ненаписан стих си,

колко дълго върху теб ще пиша...

Колко дни на Господ ще се моля,

да те пази. Всичко ти за мен си.

 

Обич моя, виж, сега за тебе

съм готова да сваля звездите...

За да има пламъче в очите,
за да си щастлива, дъщеричке...

 

На дъщеря ми Катерина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...