Обич моя, щастие, искра, надежда,
ето пак притихнала до теб съм.
Тихия ти сън ще гледам дълго,
невярваща, че има те, че тук си.
Обич моя, ненаписан стих си,
колко дълго върху теб ще пиша...
Колко дни на Господ ще се моля,
да те пази. Всичко ти за мен си.
Обич моя, виж, сега за тебе
съм готова да сваля звездите...
За да има пламъче в очите,
за да си щастлива, дъщеричке...
На дъщеря ми Катерина.
© Александра Георгиева Всички права запазени