Обич моя
Ти влезе тихичко и нежно на пръсти,
вратата притвори сякаш без шум,
приседна до моето тяло
и каза "Обичам те" и излезе навън!
Любовта ни със тебе беше пролетна птица,
високо литнала в безкрайната шир.
Тя търси другарче там в небесата,
а аз търся те плахо в безкрайния мир!
Къде си сега, моя любима,
разби ми сърцето - копнея за теб;
не ме оставяй сред дивите вълци,
аз искрено страдам - но ти си далеч!
Кога ли отново тебе ще видя,
кога ли ще видя твойто лице,
аз пак ще се влюбя във тебе
и времето бавно тече ли, тече!
© Виктор Все права защищены