Nov 29, 2007, 2:53 PM

Обич моя

  Poetry » Love
1K 0 3

Обич моя

 

Ти влезе тихичко  и нежно на пръсти,

вратата притвори сякаш без шум,

приседна до моето тяло

и каза "Обичам те" и излезе навън!

 

Любовта ни със тебе беше пролетна птица,

високо литнала в безкрайната шир.

Тя търси другарче там в небесата,

а аз търся те плахо в безкрайния мир!

 

Къде си сега, моя любима,

разби ми сърцето - копнея за теб;

не ме оставяй сред дивите вълци,

аз искрено страдам - но ти си далеч!

 

Кога ли отново тебе ще видя,

кога ли ще видя твойто лице,

аз пак ще се влюбя във тебе

и времето бавно тече ли, тече!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...