Nov 29, 2007, 2:53 PM

Обич моя

  Poetry » Love
1.1K 0 3

Обич моя

 

Ти влезе тихичко  и нежно на пръсти,

вратата притвори сякаш без шум,

приседна до моето тяло

и каза "Обичам те" и излезе навън!

 

Любовта ни със тебе беше пролетна птица,

високо литнала в безкрайната шир.

Тя търси другарче там в небесата,

а аз търся те плахо в безкрайния мир!

 

Къде си сега, моя любима,

разби ми сърцето - копнея за теб;

не ме оставяй сред дивите вълци,

аз искрено страдам - но ти си далеч!

 

Кога ли отново тебе ще видя,

кога ли ще видя твойто лице,

аз пак ще се влюбя във тебе

и времето бавно тече ли, тече!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....