29.11.2007 г., 14:53

Обич моя

1.1K 0 3

Обич моя

 

Ти влезе тихичко  и нежно на пръсти,

вратата притвори сякаш без шум,

приседна до моето тяло

и каза "Обичам те" и излезе навън!

 

Любовта ни със тебе беше пролетна птица,

високо литнала в безкрайната шир.

Тя търси другарче там в небесата,

а аз търся те плахо в безкрайния мир!

 

Къде си сега, моя любима,

разби ми сърцето - копнея за теб;

не ме оставяй сред дивите вълци,

аз искрено страдам - но ти си далеч!

 

Кога ли отново тебе ще видя,

кога ли ще видя твойто лице,

аз пак ще се влюбя във тебе

и времето бавно тече ли, тече!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Виктор Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...