Обич неразбрана

Поэзия

448 0 8

Самотна лодка спомените гони...

И вятърът безкрил, се беше някъде покрил.

А слънцето, то някак сърдито... Гонеше

човека, посмял да търси прохлада в самотата.

Сълзите тъжни навяваха поквара...

А лунното небе нашепва... Изневяра.

Какво? Какво се случи!?

Питаш сетивата свой? Къде отиде твоята

отплата! Магия, чаромат, стихия.

И пак си сам, на масата с ракия.

Сълзи, тормоз, съдба, душа тъй

истински но неразбрана!?

Това си ти във плен на обич неразбрана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

aap (Ангел)

Благодаря Васе че се отби и сподели!До нови мила!

2017-07-13T08:11:00+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Вечната тъга, кой ще я прогони? Поздрави!

2017-07-13T07:05:47+03:00
aap (Ангел)

Благодаря Пепи!!!Хубава вечер мила!

2017-07-12T16:37:44+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Тъжно и сирото е това състояние. Дано не продължи дълго! Поздрави, Ачо!

2017-07-12T13:34:40+03:00
aap (Ангел)

Много се радвам на хубавите позитивни пожелания ще се опитам да ги спазя по ваше предписание!До нови приятели!!!Виле☺,Гавраиле☺,Силве☺!!!

2017-07-12T10:12:19+03:00