11 июл. 2017 г., 23:05

Обич неразбрана

445 0 8

Самотна лодка спомените гони...

И вятърът безкрил, се беше някъде покрил.

А слънцето, то някак сърдито... Гонеше

човека, посмял да търси прохлада в самотата.

 

Сълзите тъжни навяваха поквара...

А лунното небе нашепва... Изневяра.

Какво? Какво се случи!?

Питаш сетивата свой? Къде отиде твоята

отплата! Магия, чаромат, стихия.

 

И пак си сам, на масата с ракия.

Сълзи, тормоз, съдба, душа тъй

истински но неразбрана!?

Това си ти във плен на обич неразбрана.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Васе че се отби и сподели!До нови мила!
  • Вечната тъга, кой ще я прогони? Поздрави!
  • Благодаря Пепи!!!Хубава вечер мила!
  • Тъжно и сирото е това състояние. Дано не продължи дълго! Поздрави, Ачо!
  • Много се радвам на хубавите позитивни пожелания ще се опитам да ги спазя по ваше предписание!До нови приятели!!!Виле☺,Гавраиле☺,Силве☺!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...