aap (Ангел)
916 3691
11 jul 2017, 23:05

Обич неразбрана 

  Poesía
302 0 8

Самотна лодка спомените гони...

И вятърът безкрил, се беше някъде покрил.

А слънцето, то някак сърдито... Гонеше

човека, посмял да търси прохлада в самотата.

 

Сълзите тъжни навяваха поквара...

А лунното небе нашепва... Изневяра.

Какво? Какво се случи!?

Питаш сетивата свой? Къде отиде твоята

отплата! Магия, чаромат, стихия.

 

И пак си сам, на масата с ракия.

Сълзи, тормоз, съдба, душа тъй

истински но неразбрана!?

Това си ти във плен на обич неразбрана.

© Ангел Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Васе че се отби и сподели!До нови мила!
  • Вечната тъга, кой ще я прогони? Поздрави!
  • Благодаря Пепи!!!Хубава вечер мила!
  • Тъжно и сирото е това състояние. Дано не продължи дълго! Поздрави, Ачо!
  • Много се радвам на хубавите позитивни пожелания ще се опитам да ги спазя по ваше предписание!До нови приятели!!!Виле☺,Гавраиле☺,Силве☺!!!
  • Ракийката върви с верни приятели Горе главата и шут на тъгата!
  • До вчера обич неразбрана
    надеждата денят
    от утрото захвана.
  • Ох, и ти си тъжен. Дано ракийката помогне поне малко. Но утре като станеш, да си весел.
Propuestas
: ??:??