Обич неразбрана

Poesía

446 0 8

Самотна лодка спомените гони...

И вятърът безкрил, се беше някъде покрил.

А слънцето, то някак сърдито... Гонеше

човека, посмял да търси прохлада в самотата.

Сълзите тъжни навяваха поквара...

А лунното небе нашепва... Изневяра.

Какво? Какво се случи!?

Питаш сетивата свой? Къде отиде твоята

отплата! Магия, чаромат, стихия.

И пак си сам, на масата с ракия.

Сълзи, тормоз, съдба, душа тъй

истински но неразбрана!?

Това си ти във плен на обич неразбрана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

aap (Ангел)

Благодаря Васе че се отби и сподели!До нови мила!

2017-07-13T08:11:00+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Вечната тъга, кой ще я прогони? Поздрави!

2017-07-13T07:05:47+03:00
aap (Ангел)

Благодаря Пепи!!!Хубава вечер мила!

2017-07-12T16:37:44+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Тъжно и сирото е това състояние. Дано не продължи дълго! Поздрави, Ачо!

2017-07-12T13:34:40+03:00
aap (Ангел)

Много се радвам на хубавите позитивни пожелания ще се опитам да ги спазя по ваше предписание!До нови приятели!!!Виле☺,Гавраиле☺,Силве☺!!!

2017-07-12T10:12:19+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0