Обич неразбрана

Poesía

444 0 8

Самотна лодка спомените гони...

И вятърът безкрил, се беше някъде покрил.

А слънцето, то някак сърдито... Гонеше

човека, посмял да търси прохлада в самотата.

Сълзите тъжни навяваха поквара...

А лунното небе нашепва... Изневяра.

Какво? Какво се случи!?

Питаш сетивата свой? Къде отиде твоята

отплата! Магия, чаромат, стихия.

И пак си сам, на масата с ракия.

Сълзи, тормоз, съдба, душа тъй

истински но неразбрана!?

Това си ти във плен на обич неразбрана.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

aap (Ангел)

Благодаря Васе че се отби и сподели!До нови мила!

2017-07-13T08:11:00+03:00
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

Вечната тъга, кой ще я прогони? Поздрави!

2017-07-13T07:05:47+03:00
aap (Ангел)

Благодаря Пепи!!!Хубава вечер мила!

2017-07-12T16:37:44+03:00
PepiPetrova (Pepi Petrova)

Тъжно и сирото е това състояние. Дано не продължи дълго! Поздрави, Ачо!

2017-07-12T13:34:40+03:00
aap (Ангел)

Много се радвам на хубавите позитивни пожелания ще се опитам да ги спазя по ваше предписание!До нови приятели!!!Виле☺,Гавраиле☺,Силве☺!!!

2017-07-12T10:12:19+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0