Тази думичка ОБИЧ... толкова сричана,
търсеща, искаща, молеща, даваща...
Не надраснах нуждата да бъда обичана!
Обич ме води в света, който ме обикаля...
Всичко край мен грее в обич разискрена.
Пеят клетките и сърцето в синхрон.
Няма увъртане – нижа светли усмивки,
чистя мислите от всеки фалшив тон...
Така си живея – с много приятели,
готови с мен да летят към дъгата –
многоцветна – олтар обаятелен –
държи ме изправена срещу тъгата...
Обич раздавам...
© Павлина Петрова
© Павлина Петрова Все права защищены