9 июл. 2020 г., 09:51

Обич раздавам...

972 1 0

Тази думичка ОБИЧ... толкова сричана,

търсеща, искаща, молеща, даваща...

Не надраснах нуждата да бъда обичана!

Обич ме води в света, който ме обикаля...

 

Всичко край мен грее в обич разискрена.

Пеят клетките и сърцето в синхрон.

Няма увъртане – нижа светли усмивки,

чистя мислите от всеки фалшив тон...

 

Така си живея – с много приятели,

готови с мен да летят към дъгата –

многоцветна – олтар обаятелен –

държи ме изправена срещу тъгата...

 

Обич раздавам...

 

                              © Павлина Петрова 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...