Тази думичка ОБИЧ... толкова сричана,

търсеща, искаща, молеща, даваща...

Не надраснах нуждата да бъда обичана!

Обич ме води в света, който ме обикаля...

Всичко край мен грее в обич разискрена.

Пеят клетките и сърцето в синхрон.

Няма увъртане – нижа светли усмивки,

чистя мислите от всеки фалшив тон...

Така си живея – с много приятели,

готови с мен да летят към дъгата –

многоцветна – олтар обаятелен –

държи ме изправена срещу тъгата...

Обич раздавам...

                              © Павлина Петрова