Когато утрото отърси от себе си росата
и сълзите се изпарят от него съвсем,
дъждът отново ще се промъкне от далечината
и ще направи деня свеж и променен,
а щом вятърът се реши да тършува из планината
и после намачка цветята с поглед непозволен,
тогава ще се намръщят дори дърветата в долината
и ще размахат към него пръст разгневен
и ако тишината се загуби по пътя към реката
и от разсеяност потъне мълчешком,
водите нека отнесат надалеч горчивината
и да поканят слънцето мижешком,
и дали любовта ще изпълзи от лехата,
или само на пръсти ще наднича с поглед запленен,
а може би звездите това ще разкажат,
като напишат в небето думичка и за мен,
а чувствата ще се разпалят от Луната
и ще се нагорещят, като огън несравнен,
при което ще събудят добротата на земята,
за да посеят обичта в новия ден...