13.05.2011 г., 20:21

Обич в новия ден

1.1K 0 0

 




Когато утрото отърси от себе си росата
и сълзите се изпарят от него съвсем,
дъждът отново ще се промъкне от далечината
и ще направи деня свеж и променен,
а щом вятърът се реши да тършува из планината
и после намачка цветята с поглед непозволен,
тогава ще се намръщят дори дърветата в долината
и ще размахат към него пръст разгневен
и ако тишината се загуби по пътя към реката
и от разсеяност потъне мълчешком,
водите нека отнесат надалеч горчивината
и да поканят слънцето мижешком,
и дали любовта ще изпълзи от лехата,
или само на пръсти ще наднича с поглед запленен,
а може би звездите това ще разкажат,
като напишат в небето думичка и за мен,
а чувствата ще се разпалят от Луната
и ще се нагорещят, като огън несравнен,
при което ще събудят добротата на земята,
за да посеят обичта в новия ден
...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светлана Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...