Аnna (Ана Янкова)
185 493
2 янв. 2024 г., 16:22

Обич за глътка вино 

  Поэзия » Любовная, Другая
160 3 6

Път. Пътища сънувам,

неземни красиви, лилави,

някак докоснати с магическата пръчка.

Либе съм, докосната от светлина,

омагьосана от небесвода.

Омайно отпивам глътка вино,

а после играя хоро.

Сън бъднувам,

скоро ще е пролет.

Зимата прехвърча,

ала засега остава,

Бяла като облак,

тъжна като ято.

Крилете ми са пеперудени,

душата в хватка с вино,

празнувам тишината на отреденото ми щастие.

Обичам те, любими!

Но ти имаш ли си име?

В калейдоскопа на мечтите

не виждам твойто име,

Може би ,защото обичта е за слепци,

готови да зарежат гоблена почти готов .

Причаквам тъмни сенки.

Каква година само!

Виното е отмора,

пълни с нова сила.

Раменете ми обгрижени,

очите заслепени.

Летя незнайно, тихо,

там, където младостта е с име.

Луди танци и имена без хора,

споделят мойте тайни.

Празнувам, но ти къде си?

Избяга тъмнина от собственото аз.

Причаква планината,

наздравица една.

Отпивам малки глътки

и моля тишината.

Но вятърът е враг-отмина-

лепкостта е тварът нов.

Загася тъжно устни,

покланя се на демона,

приемайки пак,че има Сатана.

Между виното и любовта съм спряла нежни длани.

Мълчание едно,

тревога- при сетни сили.

Засядам в клоните,

царица се наричам,

в наздравица една,

отменям сивотата.

Обичам, тържествено се вия

като смок,

падам ниско, трепетно, еднакво,

след теб, любов, ще дойде самотата!

Но никога пиянство от любов ще помня!

Защото обичта е прелетната птица.

Стъпила на земята, помни всичко.

Ти си мойта обич-

винаги неземна!

Отредена да те имам,

божествено разкривам!

© Ана Янкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • За много години,Стойчо!
  • "Може би,защото обичта е за слепци..."
    Не случайно народната мъдрост гласи:"Когато дойде сляпата неделя!"
    За много години, Ана!🙏
  • Благодаря,Младене!Хубави дни!
  • "Бяла като облак,
    тъжна като ято.
    ...
    Обичам те, любими!
    Но ти имаш ли си име?"

    Няма нищо по-вълнуващо и истинско от любов без име.
    Защото име ще се намери, а любов - не!

    Поздравление, Ана! Пишеш изящно и парадоксално!
  • Благодаря,Ники! За много години!
  • Много е хубаво, Ана!
    Чудесно е!
Предложения
: ??:??