Обичах го...
Обичах го. Сега го мразя.
Боже, как да си го простя?
Че позволих на тази долна зараза
да навлезе в живота ми така!
Обичах го. Сега го мразя!
Разбрах, било е лъжа!
Само омразата ще си запазя
и чувството за свобода.
Обичах го, ала го мразя!
Това извоювах си го сама -
чувството си за свобода!
Да, копеле, това обичам -
себе си и своята душа!
Напук на тебе!
Нека те боли!
В живота си капка милост да не виждаш дори!
Любовта да те зашлеви,
пак няма да я познаеш,
изчадие!
Защото това си ти!
Отрепка! Просто изчезни!
Обичах те, да!
Знаеш ли какво въобще означава това?!
Чувството да те гори?
Да те боли?
Болката познаваш ли?
Не!
Защото това си ти!
Червей! Безгръбначен си!
В живота ми скъсана страница си ти!
Намачкана!
Изгорена!
Потъпкана!
Унищожена!
И пак от твоите лъжи!
Защото това си ти!
Нещастник!
Нещастен ще си, да!
Не заслужаваш нищо друго ти!
Изгори!
Обичах те!
Знаеш го, нали?!
Тръпки от вина нека те полазят!
Да! Обичах те! Силно!
Ала сега те мразя!!!
29.03.2010г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Моника Все права защищены
Може малко да се преработи за римата (първите няколко стиха).
