полет (Силвана)
54 162
16 нояб. 2007 г., 16:39

Обичах те 

  Поэзия » Любовная
1086 0 7
 

Аз спомням си тревата дъхава

Полепваща по мен, по теб, по нас.

И кожата целувана, настръхнала,

отдадена, тръпчива в свойта страст...

 

Аз спомням си,

когато вечерта остана вечер

и ти не я превърна в нощ, а просто стана

и сън не ме погали цяла вечност...

И тръгнах с изгрева да те събудя,

и тичах диво през полята боса

и с мокрите си стъпки приближавах,

за да мога сутрешно да те целуна...

 

Не съм забравила снега в косите ни,

как преспата прегърна любовта ни

И тихото ти, дрезгаво "обичам те",

стопило сняг върху гръдта ми...

 

Не съм забравила... но странно е,

когато идваш у дома,

недей за Бога! Арогантно е,

аз тръгнах си, със теб е тя.

 

Лъжи са оплодили дните й

утробата й, бременна е с тях,

а ти очакваш отговор в очите ми,

очакваш тайно с теб да продължа?

 

Гнуси ме спомена за лятото,

за всяка ласка парила по мен,

не съм забравила, но вярвай ми

тя по е важна в този ден.

 

Аз спомням си,

но не мисли, че в спомена

е още жива любовта!

Дори да продължа да помня,

отдавна ти във мен умря...

 

© Силвана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??