Обичах те
Аз спомням си тревата дъхава
Полепваща по мен, по теб, по нас.
И кожата целувана, настръхнала,
отдадена, тръпчива в свойта страст...
Аз спомням си,
когато вечерта остана вечер
и ти не я превърна в нощ, а просто стана
и сън не ме погали цяла вечност...
И тръгнах с изгрева да те събудя,
и тичах диво през полята боса
и с мокрите си стъпки приближавах,
за да мога сутрешно да те целуна...
Не съм забравила снега в косите ни,
как преспата прегърна любовта ни
И тихото ти, дрезгаво "обичам те",
стопило сняг върху гръдта ми...
Не съм забравила... но странно е,
когато идваш у дома,
недей за Бога! Арогантно е,
аз тръгнах си, със теб е тя.
Лъжи са оплодили дните й
утробата й, бременна е с тях,
а ти очакваш отговор в очите ми,
очакваш тайно с теб да продължа?
Гнуси ме спомена за лятото,
за всяка ласка парила по мен,
не съм забравила, но вярвай ми
тя по е важна в този ден.
Аз спомням си,
но не мисли, че в спомена
е още жива любовта!
Дори да продължа да помня,
отдавна ти във мен умря...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Силвана Всички права запазени
