17 янв. 2014 г., 22:37

Обичах те…

652 0 0

Обичах те… Повече от очите си,
всъщност преди тебе не съм имала очи,
бе вторачване, оглеждане, заничане,
но с тебе чак прогледнах за ярки лъчи.

 

Обичах те… От ръцете си повече,
всъщност преди тебе нямах и ръце,
бе драскане, дърпане и глождене,
а с теб докосвах само кадифе.

 

Обичах те… Повече от душата си.
Да, преди тебе имах някаква душа,
но бях я превърнала в обгорени остатъци,
а с теб всичко пак в едно се сля.

 

Обичах те… Повече от живота.
И дишах в тебе, преродена,
пропита по кожата ти топла,
задъхана, зашеметена.

 

Обичах те… Ти ме превърна
в онази, която мислих, че не съм.
А тя е необятна. И не би се върнала,
щом не предлагаш друго, освен потаен сън.

 

 

17.01.2014г.
гр. Сопот

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...