Обичах те…

Обичах те… Повече от очите си,
всъщност преди тебе не съм имала очи,
бе вторачване, оглеждане, заничане,
но с тебе чак прогледнах за ярки лъчи.

Обичах те… От ръцете си повече,
всъщност преди тебе нямах и ръце,
бе драскане, дърпане и глождене,
а с теб докосвах само кадифе.

Обичах те… Повече от душата си.
Да, преди тебе имах някаква душа,
но бях я превърнала в обгорени остатъци,
а с теб всичко пак в едно се сля.

Обичах те… Повече от живота.
И дишах в тебе, преродена,
пропита по кожата ти топла,
задъхана, зашеметена.

Обичах те… Ти ме превърна
в онази, която мислих, че не съм.
А тя е необятна. И не би се върнала,
щом не предлагаш друго, освен потаен сън.

17.01.2014г.
гр. Сопот