Обичах те
и без да искам да потъвам в тях...
Изгубена във времето следях стрелките,
часовете и минутите ми с теб броях,
ала така безспирно отминаваха ни дните
може би и аз самата не разбрах,
как ти избяга надалеч в мечтите
и как едва във спомените си видях
с какво вълшебство ми изпълваше живота,
видение ли беше или пък лъжа,
едва ли някога ще мога да разкрия
тайните на твоята загадъчна душа.
Лъжата може би била е
обичта, в очите ти кипяща
или била е обич, ала чужда,
открила мъничко утеха във душата ми незряща...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мартина Все права защищены