31 мая 2006 г., 12:43

Обичах те

1.1K 0 2
Обичах да те гледам във очите
и без да искам да потъвам в тях...
Изгубена във времето следях стрелките,
часовете и минутите ми с теб броях,
ала така безспирно отминаваха ни дните
може би и аз самата не разбрах,
как ти избяга надалеч в мечтите
и как едва във спомените си видях
с какво вълшебство ми изпълваше живота,
видение ли беше или пък лъжа,
едва ли някога ще мога да разкрия
тайните на твоята загадъчна душа.
Лъжата може би била е
обичта, в очите ти кипяща
или била е обич, ала чужда,
открила мъничко утеха във душата ми незряща...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Стиха е страшен,разчуства ме... случи ми се нещо подобно.след загубата,бях се побъркала от мъка.. но с времето всичко,малко по малко отихва,но коагато се сетищ нещо ти тежи :[
  • Е, това е великолепно!!!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...