31.05.2006 г., 12:43

Обичах те

1.1K 0 2
Обичах да те гледам във очите
и без да искам да потъвам в тях...
Изгубена във времето следях стрелките,
часовете и минутите ми с теб броях,
ала така безспирно отминаваха ни дните
може би и аз самата не разбрах,
как ти избяга надалеч в мечтите
и как едва във спомените си видях
с какво вълшебство ми изпълваше живота,
видение ли беше или пък лъжа,
едва ли някога ще мога да разкрия
тайните на твоята загадъчна душа.
Лъжата може би била е
обичта, в очите ти кипяща
или била е обич, ала чужда,
открила мъничко утеха във душата ми незряща...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Стиха е страшен,разчуства ме... случи ми се нещо подобно.след загубата,бях се побъркала от мъка.. но с времето всичко,малко по малко отихва,но коагато се сетищ нещо ти тежи :[
  • Е, това е великолепно!!!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...