20 сент. 2007 г., 00:28

обичах те преди...

625 0 0
Всичко започна случайно,
дори не разбрах защо така
За теб бе игра навярно...
мислейки за тебе във нощта,
чуствах тази празнота.
Молех се да бъдеш с мен,
нуждаех се от тебе всеки ден...
И въпреки че бе игра за двама ни,
ти ме нарани,
но бях готова да изтрия своите сълзи...
Но късно вече е за това,
вече не съм каквато бях тогава
С риск своето сърце да предам,
не мога повече да гледам
как винаги на други звездите сваляш...
и с моята любов се подиграваш
От тебе вече не искам нищо,
да те виждам също...
Бъди щастлив със нея,
а аз за устните на друг ще кoпнея!
И чувствата си към теб ще залича,
вече друг ме привлича...
Сърцето ми на него ще принадлежи
и на обсъждане не подлежи...
Той за мен е слънцето и луната
и ще ми е постоянно в главата.
Тук свърши се играта между теб и мен,
запомни този ден !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Фм Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....