Sep 20, 2007, 12:28 AM

обичах те преди...

  Poetry
626 0 0
Всичко започна случайно,
дори не разбрах защо така
За теб бе игра навярно...
мислейки за тебе във нощта,
чуствах тази празнота.
Молех се да бъдеш с мен,
нуждаех се от тебе всеки ден...
И въпреки че бе игра за двама ни,
ти ме нарани,
но бях готова да изтрия своите сълзи...
Но късно вече е за това,
вече не съм каквато бях тогава
С риск своето сърце да предам,
не мога повече да гледам
как винаги на други звездите сваляш...
и с моята любов се подиграваш
От тебе вече не искам нищо,
да те виждам също...
Бъди щастлив със нея,
а аз за устните на друг ще кoпнея!
И чувствата си към теб ще залича,
вече друг ме привлича...
Сърцето ми на него ще принадлежи
и на обсъждане не подлежи...
Той за мен е слънцето и луната
и ще ми е постоянно в главата.
Тук свърши се играта между теб и мен,
запомни този ден !

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фм All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...