4 окт. 2012 г., 12:49

Обичахме се, да!

676 0 0

Ние двамата се обичахме лудо,

затова изстинахме днес.

Мислехме си, че любовта е някакво чудо,

което не увяхва от стрес.

 

Но лъгахме се и даже взаимно

се препъвахме в тези лъжи,

които растяха между нас тъй - невинно,

като отровни бодли.

 

Сега ти си друг, аз също съм друга,

живеем самотни ден подир ден,

в очакването на поредното чудо, 

но как, кажи ми, да те изтръгна от мен?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...