Ние двамата се обичахме лудо,
затова изстинахме днес.
Мислехме си, че любовта е някакво чудо,
което не увяхва от стрес.
Но лъгахме се и даже взаимно
се препъвахме в тези лъжи,
които растяха между нас тъй - невинно,
като отровни бодли.
Сега ти си друг, аз също съм друга,
живеем самотни ден подир ден,
в очакването на поредното чудо,
но как, кажи ми, да те изтръгна от мен?
© Росица Димова Все права защищены