4.10.2012 г., 12:49

Обичахме се, да!

674 0 0

Ние двамата се обичахме лудо,

затова изстинахме днес.

Мислехме си, че любовта е някакво чудо,

което не увяхва от стрес.

 

Но лъгахме се и даже взаимно

се препъвахме в тези лъжи,

които растяха между нас тъй - невинно,

като отровни бодли.

 

Сега ти си друг, аз също съм друга,

живеем самотни ден подир ден,

в очакването на поредното чудо, 

но как, кажи ми, да те изтръгна от мен?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...