Oct 4, 2012, 12:49 PM

Обичахме се, да!

  Poetry » Love
677 0 0

Ние двамата се обичахме лудо,

затова изстинахме днес.

Мислехме си, че любовта е някакво чудо,

което не увяхва от стрес.

 

Но лъгахме се и даже взаимно

се препъвахме в тези лъжи,

които растяха между нас тъй - невинно,

като отровни бодли.

 

Сега ти си друг, аз също съм друга,

живеем самотни ден подир ден,

в очакването на поредното чудо, 

но как, кажи ми, да те изтръгна от мен?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...