Oct 4, 2012, 12:49 PM

Обичахме се, да!

  Poetry » Love
673 0 0

Ние двамата се обичахме лудо,

затова изстинахме днес.

Мислехме си, че любовта е някакво чудо,

което не увяхва от стрес.

 

Но лъгахме се и даже взаимно

се препъвахме в тези лъжи,

които растяха между нас тъй - невинно,

като отровни бодли.

 

Сега ти си друг, аз също съм друга,

живеем самотни ден подир ден,

в очакването на поредното чудо, 

но как, кажи ми, да те изтръгна от мен?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Росица Димова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...