Обичай ме...
Обичай ме...
Дори когато себе си отричам
и давя се в дълбокото на нищото...
Дори когато дните бавно сричам,
прегърнала до болка безразличието...
Обичай ме...
Дори да бягам в луда надпревара
със времето, в обет за теб наречено,
дори когато стигнала превала,
се върна... безпомощно обречена.
Обичай ме...
Дори когато истински се мразя
за лудостта, която в вените ми тича...
Дори когато не летя, а лазя
с последните си сили, в опит за обичане...
Обичай ме!
Дори във онзи миг, когато
отрекли са се всички от моето безбожие,
че лесна за обичане съм аз, докато
не надникнат в тъмната страна на мойто ложе!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Паула Петрова Все права защищены
