Jan 2, 2010, 6:23 PM

Обичай ме...

  Poetry
1.3K 0 12

Обичай ме...

Дори когато себе си отричам

и давя се в дълбокото на нищото...

Дори когато дните бавно сричам,

прегърнала до болка безразличието...

 

Обичай ме...

Дори да бягам в луда надпревара

със времето, в обет за теб наречено,

дори когато стигнала превала,

се върна... безпомощно обречена.

 

Обичай ме...

Дори когато истински се мразя

за лудостта, която в вените ми тича...

Дори когато не летя, а лазя

с последните си сили, в опит за обичане...

 

Обичай ме!

Дори във онзи миг, когато

отрекли са се всички от моето безбожие,

че лесна за обичане съм аз, докато

не надникнат в тъмната страна на мойто ложе!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паула Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...