Jan 2, 2010, 6:23 PM

Обичай ме...

  Poetry
1.3K 0 12

Обичай ме...

Дори когато себе си отричам

и давя се в дълбокото на нищото...

Дори когато дните бавно сричам,

прегърнала до болка безразличието...

 

Обичай ме...

Дори да бягам в луда надпревара

със времето, в обет за теб наречено,

дори когато стигнала превала,

се върна... безпомощно обречена.

 

Обичай ме...

Дори когато истински се мразя

за лудостта, която в вените ми тича...

Дори когато не летя, а лазя

с последните си сили, в опит за обичане...

 

Обичай ме!

Дори във онзи миг, когато

отрекли са се всички от моето безбожие,

че лесна за обичане съм аз, докато

не надникнат в тъмната страна на мойто ложе!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Паула Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...