2 нояб. 2011 г., 10:37

Обичай ме...

800 0 6

Обичай ме...

 

Обичай ме...

                                                      С любовта, която руши

                                                           и любовта, която създава.

                                                         С любовта, която лекува,

                                                             и която докрай разболява.

Обичай ме...

                                                         Със страст, която не пита,

                                                                  със страст в безумните струни.

                                                               Като мълния която връхлита,

                                                                    като пламъка луд помежду ни.

Обичай ме...

                                                        Със порив, за да ме има,

                                                                 със мисъл докрай в сетивата.

                                                                    За да стана нетленна, но зрима

                                                                       от любовта ти безкрайно богата.

Обичай ме...

                                                                      За да рисувам красива картина,

                                                                     с пламък от страстно безумие.

                                                             Нотите минорно застиват,

                                                                    разпалили поезия без думи.

 

01.11.11 г.

гр. Шумен

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галена Върбева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....