2.11.2011 г., 10:37

Обичай ме...

797 0 6

Обичай ме...

 

Обичай ме...

                                                      С любовта, която руши

                                                           и любовта, която създава.

                                                         С любовта, която лекува,

                                                             и която докрай разболява.

Обичай ме...

                                                         Със страст, която не пита,

                                                                  със страст в безумните струни.

                                                               Като мълния която връхлита,

                                                                    като пламъка луд помежду ни.

Обичай ме...

                                                        Със порив, за да ме има,

                                                                 със мисъл докрай в сетивата.

                                                                    За да стана нетленна, но зрима

                                                                       от любовта ти безкрайно богата.

Обичай ме...

                                                                      За да рисувам красива картина,

                                                                     с пламък от страстно безумие.

                                                             Нотите минорно застиват,

                                                                    разпалили поезия без думи.

 

01.11.11 г.

гр. Шумен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галена Върбева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...