2.11.2011 г., 10:37

Обичай ме...

790 0 6

Обичай ме...

 

Обичай ме...

                                                      С любовта, която руши

                                                           и любовта, която създава.

                                                         С любовта, която лекува,

                                                             и която докрай разболява.

Обичай ме...

                                                         Със страст, която не пита,

                                                                  със страст в безумните струни.

                                                               Като мълния която връхлита,

                                                                    като пламъка луд помежду ни.

Обичай ме...

                                                        Със порив, за да ме има,

                                                                 със мисъл докрай в сетивата.

                                                                    За да стана нетленна, но зрима

                                                                       от любовта ти безкрайно богата.

Обичай ме...

                                                                      За да рисувам красива картина,

                                                                     с пламък от страстно безумие.

                                                             Нотите минорно застиват,

                                                                    разпалили поезия без думи.

 

01.11.11 г.

гр. Шумен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галена Върбева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...