Обичай ме...
Обичай ме...
Обичай ме...
С любовта, която руши
и любовта, която създава.
С любовта, която лекува,
и която докрай разболява.
Обичай ме...
Със страст, която не пита,
със страст в безумните струни.
Като мълния която връхлита,
като пламъка луд помежду ни.
Обичай ме...
Със порив, за да ме има,
със мисъл докрай в сетивата.
За да стана нетленна, но зрима
от любовта ти безкрайно богата.
Обичай ме...
За да рисувам красива картина,
с пламък от страстно безумие.
Нотите минорно застиват,
разпалили поезия без думи.
01.11.11 г.
гр. Шумен
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галена Върбева Всички права запазени