Обичай ме...
Обичай ме...
С любовта, която руши
и любовта, която създава.
С любовта, която лекува,
и която докрай разболява.
Обичай ме...
Със страст, която не пита,
със страст в безумните струни.
Като мълния която връхлита,
като пламъка луд помежду ни.
Обичай ме...
Със порив, за да ме има,
със мисъл докрай в сетивата.
За да стана нетленна, но зрима
от любовта ти безкрайно богата.
Обичай ме...
За да рисувам красива картина,
с пламък от страстно безумие.
Нотите минорно застиват,
разпалили поезия без думи.
01.11.11 г.
гр. Шумен
© Галена Върбева Всички права запазени