Обичай ме и нека хората говорят...

Ще дойде сетен ден, ще тръгна надалече,  
сто кръстопътища, а краят им – един,
зад мене, грешната – без обич, дом и син,
ще глъхне укор – не в очите ми изречен.

Макар и неведнъж с очи да ме съблече,
тълпата между: Анатема и Амин!
И плашеха я моят дух непокорим,
копнежът за любов и поривът предречен...

Орисали ме още в първия ми ден
с живот – вихрушка – за малцина отреден,
без зрънце лудост как ли с него да се боря?

А знам дори за теб остава неразбран,
на любовта ми неугасващия плам...
Обичай ме и нека хората говорят...