8.08.2025 г., 22:44

Обичай ме и нека хората говорят...

230 1 0

Ще дойде сетен ден, ще тръгна надалече,  
сто кръстопътища, а краят им – един,
зад мене, грешната – без обич, дом и син,
ще глъхне укор – не в очите ми изречен.

 

Макар и неведнъж с очи да ме съблече,
тълпата между: Анатема и Амин!
И плашеха я моят дух непокорим,
копнежът за любов и поривът предречен...

 

Орисали ме още в първия ми ден
с живот – вихрушка – за малцина отреден,
без зрънце лудост как ли с него да се боря?

 

А знам дори за теб остава неразбран,
на любовта ми неугасващия плам...
Обичай ме и нека хората говорят... 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...