16 мая 2008 г., 20:47

Обичай ме сега...

1.5K 0 14
От днес ще нося черната си рокля
(със бялата комините ще чистя)!
Ще съдя! Ще наказвам! Ще говоря,
когато и каквото си поискам!

Ще бъда трън, забоден във ръката
(дори с игла не можеш ме извади).
Ще бъда като киселец в устата -
така ще ти горчи, че ще те дави!

През огъня сърцето ти ще мине
(сълзите ти ще молят за пощада!).
Ще бъда огън - няма да изстина
(а ти ще разбереш какво е в ада).

От днес ще бъда нещо нетипично
(по-лошо и от страшните кошмари).
Напълно ще забравя да обичам!
Със думи ще руша и ще събарям.

Страхувай се, страхувай се от мене!
(Докато бях добра не ме обикна...)
Дали сега достойнството във тебе
със тази моя същност ще привикне?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васка Мадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...