Обичай ме сега...
От днес ще нося черната си рокля
(със бялата комините ще чистя)!
Ще съдя! Ще наказвам! Ще говоря,
когато и каквото си поискам!
Ще бъда трън, забоден във ръката
(дори с игла не можеш ме извади).
Ще бъда като киселец в устата -
така ще ти горчи, че ще те дави!
През огъня сърцето ти ще мине
(сълзите ти ще молят за пощада!).
Ще бъда огън - няма да изстина
(а ти ще разбереш какво е в ада).
От днес ще бъда нещо нетипично
(по-лошо и от страшните кошмари).
Напълно ще забравя да обичам!
Със думи ще руша и ще събарям.
Страхувай се, страхувай се от мене!
(Докато бях добра не ме обикна...)
Дали сега достойнството във тебе
със тази моя същност ще привикне?
(със бялата комините ще чистя)!
Ще съдя! Ще наказвам! Ще говоря,
когато и каквото си поискам!
Ще бъда трън, забоден във ръката
(дори с игла не можеш ме извади).
Ще бъда като киселец в устата -
така ще ти горчи, че ще те дави!
През огъня сърцето ти ще мине
(сълзите ти ще молят за пощада!).
Ще бъда огън - няма да изстина
(а ти ще разбереш какво е в ада).
От днес ще бъда нещо нетипично
(по-лошо и от страшните кошмари).
Напълно ще забравя да обичам!
Със думи ще руша и ще събарям.
Страхувай се, страхувай се от мене!
(Докато бях добра не ме обикна...)
Дали сега достойнството във тебе
със тази моя същност ще привикне?
© Васка Мадарова All rights reserved.
Поздрави!