Обичай я...
Обичай я, ми каза тихичко реката
и продължи по дългия си път.
Водите ѝ погалиха ме по ръката,
а всяка капка носеше светът.
Почувствай я, ми шепнеше липата.
Обсипана със малки цветове.
Пленени в аромата ѝ са сетивата.
Превърнат миг във векове.
Поискай я, потрепваше тревата
с зелената си мека гръд.
Полегнах и усетих топлината.
Пътувам по безкраен път.
Почакай я, докосна ме ветрецът
с ефирната си тишина.
Обгърна ме, повеждайки слепецът
оставил черна самота.
Ти приеми я, пееше душата
с небесната си чистота.
Щастлив живееш от мечтата,
че Любовта е Светлина.
Обичай я...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Гедеон Все права защищены
