Обичай я...
Обичай я, ми каза тихичко реката
и продължи по дългия си път.
Водите ѝ погалиха ме по ръката,
а всяка капка носеше светът.
Почувствай я, ми шепнеше липата.
Обсипана със малки цветове.
Пленени в аромата ѝ са сетивата.
Превърнат миг във векове.
Поискай я, потрепваше тревата
с зелената си мека гръд.
Полегнах и усетих топлината.
Пътувам по безкраен път.
Почакай я, докосна ме ветрецът
с ефирната си тишина.
Обгърна ме, повеждайки слепецът
оставил черна самота.
Ти приеми я, пееше душата
с небесната си чистота.
Щастлив живееш от мечтата,
че Любовта е Светлина.
Обичай я...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гедеон Всички права запазени
