Някога обичал ли си ти жена?
С нежна ръка, докосвала ли те е така, че да стопи сърцето?
Очите и са портал към незнайни светове,
видиш ли ги, никога не ги забравяш.
Някога обичал ли си ти жена?
Желал ли си допира и толкова силно,
че сякаш с огън те горят?
Гласът и да е като песен на ангел,
караш те да се чувстваш в рая.
Някога обичал ли си ти жена?
Обичал ли си я ти така,
че с цветя да искаш да я обсипеш,
с нежност да я обгръщаш
и нежно до теб тихичко да лежиш?
Очи да не можеш да затвориш,
загледан в невинното спящо лице,
да не разбираш кога луната е заспала
и слънцето сънено излиза и погалва я с нежните лъчи.
И не искаш ти на никой да я даваш,
страх те е да не я загубиш.
Някога обичал ли си ти жена?
Ако е така, бъде нейната светлина,
земя и защита през мрачните дни в живота и така нежен и красив.
Автор: Б.Димитров
© Бойко Димитров Все права защищены