Някога обичал ли си ти жена?
С нежна ръка, докосвала ли те е така, че да стопи сърцето?
Очите и са портал към незнайни светове,
видиш ли ги, никога не ги забравяш.
Някога обичал ли си ти жена?
Желал ли си допира и толкова силно, 
че сякаш с огън те горят?
Гласът и да е като песен на ангел, 
караш те да се чувстваш в рая.
Някога обичал ли си ти жена?
Обичал ли си я ти така, 
че с цветя да искаш да я обсипеш, 
с нежност да я обгръщаш 
и нежно до теб тихичко да лежиш?
Очи да не можеш да затвориш, 
загледан в невинното спящо лице, 
да не разбираш кога луната е заспала 
и слънцето сънено излиза и погалва я с нежните лъчи. 
И не искаш ти на никой да я даваш, 
страх те е да не я загубиш.
Някога обичал ли си ти жена? 
Ако е така, бъде нейната светлина, 
земя и защита през мрачните дни в живота и така нежен и красив. 
Автор: Б.Димитров