Обичам
Нима те оставих сама?
До болка целувах косите,
очите и всяка сълза –
която бе знак за бедите.
Разтапяше бледите дни.
Защо изостави покоя?
Реши да затвориш врати.
Дали ме откри след пороя?
Офсетово слово да дам?
Усети, че вече сме други,
пияната длан на Приам,
и жезълът чар на Хекуба.
Денят изповяда нощта…
Душата е спомен отричан.
Крилата преливат в ята.
А аз съм човек. И обичам.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
