Нима те оставих сама?
До болка целувах косите,
очите и всяка сълза –
която бе знак за бедите.
Разтапяше бледите дни.
Защо изостави покоя?
Реши да затвориш врати.
Дали ме откри след пороя?
Офсетово слово да дам?
Усети, че вече сме други,
пияната длан на Приам,
и жезълът чар на Хекуба.
Денят изповяда нощта…
Душата е спомен отричан.
Крилата преливат в ята.
А аз съм човек. И обичам.
© Димитър Драганов All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
