thedac (Димитър Драганов)
873 1129
Sep 14, 2018, 7:43 PM

Обичам 

  Poetry » Love
371 6 8

Нима те оставих сама?
До болка целувах косите,
очите и всяка сълза –
която бе знак за бедите.

Разтапяше бледите дни.
Защо изостави покоя?
Реши да затвориш врати.
Дали ме откри след пороя?

Офсетово слово да дам?
Усети, че вече сме други,
пияната длан на Приам,
и жезълът чар на Хекуба.

Денят изповяда нощта…
Душата е спомен отричан.
Крилата преливат в ята.
А аз съм човек. И обичам.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??